България

България

България е държава в Югоизточна Европа, граничеща:
на север с Румъния;
на запад със Сърбия и Република Македония;
на юг с Гърция и Турция;
на изток с Черно море;

Граници
Румъния - 609 километра, от които 470 км е река;
Сърбия - 341 км, от които 26 км е река;
Гърция
Турция

Географско положение
Кръстопътното географско положение на България се определя от петте трансевропейски коридора между Европа, Азия и Африка, които минават през нея. Те са най-ценният капитал на страната в международните отношения днес. а именно: пътните коридори №4 от Скандинавските страни през Полша и Унгария до Гърция;
№8 от Адриатическо до Черно море;
№9 от Скандинавските страни през Санкт Петербург и Киев до Гърция и Турция;
№10 от Западна и Централна Европа до Индия и речния коридор;
№7 от Северно до Черно море по Дунав;

Реки
Най-дългата река на територията на България е река Дунав - 470км (в българския си участък). Река Дунав извира от Шварцвалд, Германия, има късно пролетно-лятно пълноводие и при по-студени зими замръзва. Тя се явява естествена граница между България и Румъния.

Климат
Климатът е умереноконтинентален, с горещо лято и студена зима. Средната надморска височина е 178 м. Средната годишна температура е 10,5°C. Сумата на годишните валежи е между 470 и 953 л/кв.м.




Обичаи
Българите имат множество самобитни обреди и обичаи, произлизащи от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света и вселената. Те обикновено са подредени в календарна последователност. Най-известни са сурвакането – характерен за Нова година обичай, известен в цялата страна; хамкането – изпълняван на Сирни заговезни, когато всички в семейството се опитват да уловят само с уста сварено обелено яйце, халва или въглен, завързани на края на конец, закачен на тавана, който се върти около трапезата.
Мартеници пък се връзват за здраве на първи март, когато започва краят на зимата. Лазаруването е най-важната традиция в обредната система от момински пролетни обичаи. Тогава се събира цялото село и потенциалните свекърви и ергените оглеждат нагиздените моми, за да изберат своите бъдещи снахи и съпруги.

Великден, Възкресение Христово е най-значимият религиозен празник. Датата на Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. Червени великденски яйца се боядисват на Велики четвъртък. С първото боядисано в червено яйце бабата чертае кръстен знак по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове и козунаци. През празничните дни се играят хора̀, а момите и ергените връзват люлки и се люлеят, пеейки обредни песни. Кукерските обреди се осъществяват от мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. Те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа и извършват обредни действия като оран, сеитба и други за плодородие и здраве.

Коледуването e най-значимият в обредно отношение зимен празник и сред най-големите годишни празници, известни по цялата българска етническа територия. Коледарите пеят за щастие в семейството и придобив в стопанството.
Нестинарството е танц на босо в жарава, но в него има религиозен смисъл. Нестинарите са пазители на скритото знание. Обичаят днес е най-автентично запазен в село Българи.

Фестивалът на розата

Всяка година, в последната събота на май, Карлово е столица на най-красивото и уханно цвете – розата. Празникът започва с ритуала “Розобер” в розовите поля край Карлово. Пъстрите шевици на сукманите и везаните ризи се сливат с цветовете на гюловите храсти, ведрото синьо небе се оглася от народни песни и свирни. От градините с рози празникът се пренася на централния площад на Карлово. Там на ръце млади момци носят Царицата на розите – най-красивата девойка през годината, избрана с конкурс. С венец от рози и обсипвана от дъжд от цветя, тя приветства гостите, дошли на празника. Започва пъстро и весело празненство с много песни и танци. Гръмогласни хлопки и чанове на кукерите огласят простора. Фолклорната част на празника завършва с вито хоро.

По традиция на този ден се открива художествена изложба, на която се връчва и призът от ежегодния конкурс “Цветна естетика”. На открито занаятчии и творци представят произведения на народните занаяти и приложното творчество. В градският музей на Карлово се организира демонстрация на розоварене. На следващия ден – неделя, празникът се пренася в Казанлък. Той включва: ритуали „розобер“ и „розоварене“, празнично шествие, конкурс „Царица Роза“, международен фолклорен фестивал „Младежта на Балканите“, детски конкурс „Мини Мис“, национален фотопленер „В долината на розите“, велопоход по пресечена планинска местност.

WeChat Twitter Google + Facebook
Последвайте ни
(微信号): bgdamascena
Мейл бюлетин
Запиши

 

Copyright © 2014 Bulgarian Rosa Damascena Ltd. All rights reserved

WebDesignBG